БУКОЛИКИ

С цикълът картини отдавам почит към гения на великия Вергилий. Десетте еклоги на поемата му „Буколики“ са абсолютен космос на съвършенство. Вниманието и възхищението към тях особено силно се провокира от живота ми сред светлата провинциалност на моето родното място. Да се премине отвъд, където не съществуват граница и край. Където няма истина и истини, защото съществува сублимен и единствен образ на истината. Защото всеки образ толкова по-очевидно само напомня за образ, а не за истина. Защото, мисля, истината е феномен, а не повод за изображение. И не би могла да бъде. Ето защо обречени сме да живеем в дискредитиращата непълнота на субективното.

Румен Читов