Феноменът на сънуването размества в пространството на индивидуалното психе проявленията на екзистенцията, придавайки на вече изживените образи и ситуации други значения.

 

Сънуваните образи и ситуации са вече други образи и ситуации.

Картините, отново представени в абсолютно същия художествен формат, като алюзия за познаваемата реалност на преживяното по отношение на случващата се в съня непредвидима различност са друга проява, натоварена с нова артистична претенция.

„Същите“ картини са вече „други“.

Всяка нова концепция обрича на рзличност познатия, бил-вече образ.

Неподвластни на рациото, когнитивните процеси претърпяват крах в територията на сънуването; познатите или поне разпознаваеми образи, в съня структурират изненадващи ситуации, артикулирайки спекулативно с убедителността на реалиите.

Познаваемият, реален образ, в съня престава да бъде себе си.