Действията ни са част от нашата същност, част от образа, който сме. Създаваме собствения си образ, утвърждавайки собствената си значимост в собственият си проект за живот. Но и често искаме да се отречем от него, искаме да се отречем от себе си. Искаме да преправим създаденото, да го преиначим в по-добро или поне в по-приятна илюзия. Тази двойственост ражда играта или двойствеността е част от величието на играта. Ако притежаваме потенцията за нас играта да порасне в изкуство, признаваме самостойността на играта, припознавайки я като характеристика на изкуството. Играта започната от особения артистичен поглед и развила се в творба е и наш реален, същностен образ, пра-образът, откровението на vera icon (истинният образ). Трансформацията поглед – творба е битие на артистичната победа над житейските ограничения, условности и маски.

Румен Читов